Пепа Деведжиева, партия КОД: Тютюневите складове в Пловдив са обявени за продажба от Нинова, купени на безценица и преподадени
Пенка Деведжиева, член на Националното управление и ръководител КОД Пловдив, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-жо Деведжиева, на какво равнище са културните ни полезности?
Културните ни полезности са подарък от нашето минало и на наши видни българи, които са градили и оставали като завещание. Проблемът е, че ние не можем или не знаем по какъв начин да ги опазим, тъй че да оставим и след нас историята, тъй че младежите да се срещнат и да има с какво да се гордеят. Така че считам, че има доста какво да се направи. И аз бих се възползвала от по този начин общо заложения въпрос да го сведа на напълно съответни проблеми в нашия град Пловдив с необятно дискутираната тематика за Тютюневите хранилища, които се унищожават, падат, или се палят и така нататък, което демонстрира едно изтощение точно на държавните мъже, които ръководят страната ни в този момент.
Безсилие и отпадналост на държавните мъже в този момент, а във времето? Както казусът се е развил, че да се стигне в този момент до рушенето на тези емблематични за страната ни и за град Пловдив, несъмнено, Тютюневи хранилища?
Това е една история, която стартира към този момент в далечната 2004-2005 година когато Тютюневите хранилища са оповестени за продажба от госпожа Нинова. И те са купени съвсем на безценица, преподадени. Но и по-късно ръководещите от Министерство на културата, в частност и НИНКН, не подхващат нужното да защитят това културно-историческо завещание, защото не са подхванати нужните стъпки тези хранилища да бъдат на 100% оповестени за исторически монумент на културата или отбор от монументи на културата. И се стигна напълно до последното постоянно държавно управление, което падна, те просто проспаха времето, с цел да ги разгласят като такива. И не е министър Минеков да идва на пожар през нощта, на идващия ден незабавно да ги афишира, тъй като когато ти си притежател на дадена постройка и тя не е оповестена за монумент на културата, ти си свободен да направиш законно това, което си решил със съответната постройка. Няма закон, разпоредба, която да важи със задна дата. И без да адвокатствам на никого желая да кажа, че партия КОД сме за законността. Всички сме равни пред закона. И когато спазваш закона, няма мощ да те упрекна в противозаконни дейности.
Г-жо Деведжиева, кои тогава са съответните стъпки, които би трябвало да се подхващат съгласно вас във връзка запазване на културното ни завещание?
Първото, което би трябвало да има написани периоди, да има тъкмо написани стъпки по какъв начин се върви, а не НИНКН да се явява като страна в страната, да работи извънредно мудно, тъй че фактически ние да губим такива монументи на културата. След това има, може да почерпим опит, и аз като някогашен общински консултант, в нашия мандат имахме срещи с представители на европейски общини, които описаха техния опит с такива монументи на културата по какъв начин са съхранени, по какъв начин вътре са осъвременени тези здания и са превърнати в музеи, в хотели и така нататък, всеки може и е посещавал, и е видял, и да прочете. Но страната е положителният собственик тогава, когато построи правила и съблюдава и управлява изпълняването на тези правила. Защото досега ние сме в един цялостен безпорядък, и лявата ръка не знае какво прави дясната ръка, и всеки е стопанин на личното си ведомство, което е оглавил. Такава една страна няма по какъв начин да запази своето завещание, а какво остава да подсигури бъдеще.
А кой съгласно вас има интерес да провокира такава съсипия в полето на културата?
Кой има интерес? Ами евентуално зависимостите в страната. Защото до момента в който всеки е човек на някой и се обслужват ползите на този някой съгласно това кой ръководи, ще бъде по този начин. Ние по тази причина приказваме за една мощна страна, в която да има строги правила и всички да сме равни пред закона.
Искате да кажете, че безусловно умишлено се позволява?
Не мога да настоявам дали е умишлено, само че несъмнено е безхаберно. Когато са продадени Тютюневите хранилища, е трябвало още тогава да се мисли в вероятност, а не да се мисли през днешния ден за през днешния ден или през днешния ден за през вчерашния ден, а да няма мисъл през днешния ден за на следващия ден. И какво излиза на процедура: Eдин водач на една партия, която е продала складовете, и едно държавно управление, което е проспало 7 месеца, и един длъжностен министър на културата, който лети и не знае тъкмо по какъв начин да конструира решенията и да предложи ясни правила, същите тези хора претендират на следващия ден още веднъж да ни ръководят. Така по този метод няма по какъв начин да се ръководи една страна. Дори една конструкция не може да се ръководи по този метод. И би трябвало да сме наясно какво вършим и жителите изрично да декларират, че имат предпочитание за изясненост, за правила, за предвидимост и за съблюдаване на тези правила, тъй като с изключение на права, ние имаме и отговорности, и страната на първо време би трябвало да покаже своите отговорности, с цел да може фактически България да се промени и да стане изрично една мощна страна, част от европейското семейство.
И за край на нашия диалог какви са вашите политически вероятности?
Ние ще продължим да се борим за това, което предлагаме и сме почнали за едно необятно дясно обединяване на правилото на евроатлантическата ориентировка. И в случай че жителите не пожелаят да има такова обединяване, ще продължаваме да бъдем очевидци на едно партийно парцелиране на дясната палитра като мислене, като хрумвания, като възгледи, като предпочитание. И би трябвало да помислим доста изрично и за това какво образоваме и какво образованието предлага като краен артикул на терен, тъй като на следващия ден тези хора, които през днешния ден се образоват, те ще опазват паметниците на културата, те ще строят нови пътища, те ще лекуват българите. И в случай че ние не променим крайния артикул, ни чака доста по-голям проблем в сравнение с е да речем една демографска рецесия.
Кои са линиите, по които могат да се промени този проблем?
Образованието би трябвало да е ясно, пред себе си да почисти хоризонта какво желае в последна сметка да създава. И би трябвало изрично да престане самото министерство единствено себе си да ревизира дали добре създава. Защото не може ти самичък себе си да проверяваш и да признаеш, че грешиш, че продуктът ти е фалшив. Трябва да има външно оценяване, само че не както в този момент външното оценяване е отново вътрешно оценяване, а изрично една конструкция, която да е отвън Министерство на образованието, която да извърши инспекция какво работи, какво създава самото то.
Г-жо Деведжиева, на какво равнище са културните ни полезности?
Културните ни полезности са подарък от нашето минало и на наши видни българи, които са градили и оставали като завещание. Проблемът е, че ние не можем или не знаем по какъв начин да ги опазим, тъй че да оставим и след нас историята, тъй че младежите да се срещнат и да има с какво да се гордеят. Така че считам, че има доста какво да се направи. И аз бих се възползвала от по този начин общо заложения въпрос да го сведа на напълно съответни проблеми в нашия град Пловдив с необятно дискутираната тематика за Тютюневите хранилища, които се унищожават, падат, или се палят и така нататък, което демонстрира едно изтощение точно на държавните мъже, които ръководят страната ни в този момент.
Безсилие и отпадналост на държавните мъже в този момент, а във времето? Както казусът се е развил, че да се стигне в този момент до рушенето на тези емблематични за страната ни и за град Пловдив, несъмнено, Тютюневи хранилища?
Това е една история, която стартира към този момент в далечната 2004-2005 година когато Тютюневите хранилища са оповестени за продажба от госпожа Нинова. И те са купени съвсем на безценица, преподадени. Но и по-късно ръководещите от Министерство на културата, в частност и НИНКН, не подхващат нужното да защитят това културно-историческо завещание, защото не са подхванати нужните стъпки тези хранилища да бъдат на 100% оповестени за исторически монумент на културата или отбор от монументи на културата. И се стигна напълно до последното постоянно държавно управление, което падна, те просто проспаха времето, с цел да ги разгласят като такива. И не е министър Минеков да идва на пожар през нощта, на идващия ден незабавно да ги афишира, тъй като когато ти си притежател на дадена постройка и тя не е оповестена за монумент на културата, ти си свободен да направиш законно това, което си решил със съответната постройка. Няма закон, разпоредба, която да важи със задна дата. И без да адвокатствам на никого желая да кажа, че партия КОД сме за законността. Всички сме равни пред закона. И когато спазваш закона, няма мощ да те упрекна в противозаконни дейности.
Г-жо Деведжиева, кои тогава са съответните стъпки, които би трябвало да се подхващат съгласно вас във връзка запазване на културното ни завещание?
Първото, което би трябвало да има написани периоди, да има тъкмо написани стъпки по какъв начин се върви, а не НИНКН да се явява като страна в страната, да работи извънредно мудно, тъй че фактически ние да губим такива монументи на културата. След това има, може да почерпим опит, и аз като някогашен общински консултант, в нашия мандат имахме срещи с представители на европейски общини, които описаха техния опит с такива монументи на културата по какъв начин са съхранени, по какъв начин вътре са осъвременени тези здания и са превърнати в музеи, в хотели и така нататък, всеки може и е посещавал, и е видял, и да прочете. Но страната е положителният собственик тогава, когато построи правила и съблюдава и управлява изпълняването на тези правила. Защото досега ние сме в един цялостен безпорядък, и лявата ръка не знае какво прави дясната ръка, и всеки е стопанин на личното си ведомство, което е оглавил. Такава една страна няма по какъв начин да запази своето завещание, а какво остава да подсигури бъдеще.
А кой съгласно вас има интерес да провокира такава съсипия в полето на културата?
Кой има интерес? Ами евентуално зависимостите в страната. Защото до момента в който всеки е човек на някой и се обслужват ползите на този някой съгласно това кой ръководи, ще бъде по този начин. Ние по тази причина приказваме за една мощна страна, в която да има строги правила и всички да сме равни пред закона.
Искате да кажете, че безусловно умишлено се позволява?
Не мога да настоявам дали е умишлено, само че несъмнено е безхаберно. Когато са продадени Тютюневите хранилища, е трябвало още тогава да се мисли в вероятност, а не да се мисли през днешния ден за през днешния ден или през днешния ден за през вчерашния ден, а да няма мисъл през днешния ден за на следващия ден. И какво излиза на процедура: Eдин водач на една партия, която е продала складовете, и едно държавно управление, което е проспало 7 месеца, и един длъжностен министър на културата, който лети и не знае тъкмо по какъв начин да конструира решенията и да предложи ясни правила, същите тези хора претендират на следващия ден още веднъж да ни ръководят. Така по този метод няма по какъв начин да се ръководи една страна. Дори една конструкция не може да се ръководи по този метод. И би трябвало да сме наясно какво вършим и жителите изрично да декларират, че имат предпочитание за изясненост, за правила, за предвидимост и за съблюдаване на тези правила, тъй като с изключение на права, ние имаме и отговорности, и страната на първо време би трябвало да покаже своите отговорности, с цел да може фактически България да се промени и да стане изрично една мощна страна, част от европейското семейство.
И за край на нашия диалог какви са вашите политически вероятности?
Ние ще продължим да се борим за това, което предлагаме и сме почнали за едно необятно дясно обединяване на правилото на евроатлантическата ориентировка. И в случай че жителите не пожелаят да има такова обединяване, ще продължаваме да бъдем очевидци на едно партийно парцелиране на дясната палитра като мислене, като хрумвания, като възгледи, като предпочитание. И би трябвало да помислим доста изрично и за това какво образоваме и какво образованието предлага като краен артикул на терен, тъй като на следващия ден тези хора, които през днешния ден се образоват, те ще опазват паметниците на културата, те ще строят нови пътища, те ще лекуват българите. И в случай че ние не променим крайния артикул, ни чака доста по-голям проблем в сравнение с е да речем една демографска рецесия.
Кои са линиите, по които могат да се промени този проблем?
Образованието би трябвало да е ясно, пред себе си да почисти хоризонта какво желае в последна сметка да създава. И би трябвало изрично да престане самото министерство единствено себе си да ревизира дали добре създава. Защото не може ти самичък себе си да проверяваш и да признаеш, че грешиш, че продуктът ти е фалшив. Трябва да има външно оценяване, само че не както в този момент външното оценяване е отново вътрешно оценяване, а изрично една конструкция, която да е отвън Министерство на образованието, която да извърши инспекция какво работи, какво създава самото то.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ